Магнезиевата въглеродна тухла е направена от алкален оксид с висока точка на топене, магнезиев оксид (точка на топене 2800 градуса) и въглероден материал с висока точка на топене, който трудно се инфилтрира от шлака, с добавени различни неоксидни добавки. Негорим въглероден композитен огнеупорен материал, направен чрез комбиниране на въглеродни свързващи вещества. Магнезиевите въглеродни тухли се използват главно за облицовка на конвертори, дъгови пещи с променлив ток, дъгови пещи с постоянен ток, линии за шлака в стоманени кофи и други части.
Магнезиевите въглеродни тухли, като композитен огнеупорен материал, ефективно използват силната устойчивост на ерозия на шлаката на магнезиевия пясък и високата топлопроводимост и ниското разширение на въглерода, компенсирайки най-големия недостатък на слабата устойчивост на разцепване на магнезиевия пясък.
Основните му характеристики включват: добра устойчивост на висока температура, силна устойчивост на шлака, добра устойчивост на термичен удар и ниска висока-температурна пълзене.
Производствен процес
Суровина
Основните суровини за MgO-C тухли включват стопен или синтерован магнезиев оксид, люспест графит, органични свързващи вещества и антиоксиданти.
Магнезиев пясък
Магнезиевият пясък е основната суровина за производството на MgO-C тухли, които могат да бъдат разделени на стопен магнезиев и синтерован магнезиев оксид. В сравнение със синтерования магнезиев оксид, разтопеният магнезиев оксид има предимствата на едри шпинелни зърна и висока обемна плътност на частиците и е основната суровина, използвана при производството на магнезиеви въглеродни тухли. За производството на обикновени магнезиеви огнеупорни материали, основните изисквания към магнезиевите суровини са якост при висока температура и устойчивост на корозия. Затова се обръща внимание на чистотата на магнезия и съотношението C/S и съдържанието на B2O3 в химичния му състав. С развитието на металургичната промишленост условията за топене стават все по-строги. Магнезият, използван в тухлите MgO-C, използвани в металургичното оборудване (конвертори, електрически пещи, кофи и т.н.), не само изисква висока плътност и голяма кристалност по отношение на химичния състав, но и по отношение на организационната структура.
Източник на въглерод
Независимо дали в традиционните тухли MgO-C или широко използваните тухли с ниско-въглерод MgO-C, люспестият графит се използва главно като източник на въглерод. Графитът, като основна суровина за производството на MgO-C тухли, се възползва главно от своите отлични физични свойства: ① не намокряемост от шлака. ② Висока топлопроводимост. ③ Ниско термично разширение. В допълнение, графитът и огнеупорните материали не се подлагат на евтектика при високи температури, което води до висока огнеупорност. Чистотата на графита има значително влияние върху работата на MgO-C тухлите. Обикновено трябва да се използва графит със съдържание на въглерод над 95%, за предпочитане над 98%.
В допълнение към графита, саждите също се използват често в производството на магнезиеви въглеродни тухли. Саждите са силно диспергиран черен прахообразен въглероден материал, произведен от термично разлагане или непълно изгаряне на въглеводороди. Частиците сажди са малки (по-малко от 1 μm), с голяма специфична повърхност, въглеродна масова част от 90-99%, висока чистота, високо съпротивление на праха, висока термична стабилност и ниска топлопроводимост, което затруднява графитизирането на въглерод. Добавянето на сажди може ефективно да подобри свойствата против отстраняване на тухлите MgO-C, да увеличи съдържанието на остатъчен въглерод и да увеличи плътността на тухлите.
Свързващо вещество
Често използваните свързващи вещества за производството на MgO-C тухли включват каменовъглен катран, каменовъглен катран, петролен асфалт, както и специални въглеродни смоли, полиоли, модифицирани с асфалт фенолни смоли, синтетични смоли и т.н. Има няколко вида използвани свързващи вещества:
1) Асфалтови вещества. Катраненият асфалт е термопластичен материал с висок афинитет към графит и магнезиев оксид, висока степен на остатъчен въглерод след карбонизация и ниска цена. Той е бил широко използван в миналото; Въпреки това, катранената смола съдържа канцерогенни ароматни въглеводороди, особено високи нива на бензо [b] пирен; Поради засилването на екологичното съзнание, употребата на катранена смола сега намалява.
2) Вещества на основата на смола. Синтетичната смола се получава чрез реакцията на фенол и формалдехид и може да се смеси добре с огнеупорни частици при стайна температура. След карбонизацията процентът на остатъчен въглерод е висок и в момента той е основното свързващо вещество, използвано при производството на MgO-C тухли; Но стъклената мрежеста структура, образувана след карбонизация, не е идеална за устойчивост на термичен удар и устойчивост на окисление на огнеупорни материали.
3) Вещество, получено чрез модифициране на асфалт и смола. Ако свързващото вещество може да образува вградени структури и-на място материали от въглеродни влакна след карбонизация, тогава това свързващо вещество ще подобри ефективността на огнеупорните материали при високи-температури.
Антиоксидант
За да се подобри устойчивостта на окисление на MgO-C тухлите, често се добавят малки количества добавки. Обичайните добавки включват Si, Al, Mg, Al Si, Al Mg, Al Mg Ca, Si Mg Ca, SiC, B4C, BN и наскоро докладвани системи Al-B-C и Al-SiC-C. Принципът на действие на добавките може грубо да се раздели на два аспекта: от една страна, от термодинамична гледна точка, тоест при работна температура, добавките или добавките реагират с въглерода, за да произведат други вещества, които имат по-висок афинитет към кислорода от въглерода и кислорода, и имат приоритет пред окислението на въглерода, за да защитят въглерода; От друга страна, от кинетична гледна точка, добавките могат да реагират с O2, CO или въглерод, за да произведат съединения, които променят микроструктурата на въглеродните композитни огнеупорни материали, като например увеличаване на плътността, блокиране на порите и възпрепятстване на дифузията на кислород и реакционни продукти.










